Директива 94/45/ЕО
Европейските работнически съвети са от основно значение за развитието на преходни индустриални взаимоотношения и допринасят за съгласуването на икономическите и социалните цели в рамките на единния пазар. 11 години след създаването на работническите съвети всички европейски заинтересовани лица подчертават положителното въздействие на тези органи, създадени по силата на Директива 94/45/ЕО, и решителната роля, която те трябва да играят в предвиждането и отговорното управление на промените.
През април 2004 г. Комисията даде началото на първия етап от консултацията със социалните партньори за преразглеждане на директивата. Тази консултация показа разминаване във вижданията на организациите на работниците, които са за преразглеждане на директивата, и на организациите на работодателите, които са против него. Въпреки че социалните партньори се съгласяват за ползите от съществуването на Европейските работнически съвети и за предимствата на една ясна процедура, гарантираща своевременно информиране и консултиране на работниците, те отбелязват, че е трудно да се организират сигурно и без забавяне консултации.
През март 2005 г. Комисията отново се допита едновременно до европейските социални партньори за преструктурирането на предприятията и „най-добрите практики“ на Европейските работнически съвети, като ги насърчи да преговарят с цел постигането на споразумение за необходимите начини за насърчаване на най-добрите практики. Социалните партньори включиха в своята работна програма за периода 2006-2008 г. оценката на съвместните заключения за Европейските работнически съвети.
Европейският парламент на няколко пъти представи вижданията си за Европейските работнически съвети. В своята резолюция от 10 май 2007 г. за Засилване на европейското законодателство в областта на информирането и консултирането на работници той призова Комисията да актуализира това законодателство с цел да се осигури съгласувана и ефективна законова рамка, да се гарантира юридическа сигурност и да се подобри свързването на социалния диалог на национално и европейско нива, и да му се представи график по-специално за „дългоочакваното преразглеждане на Директивата относно Европейските работнически съвети“.
Вторият член на директивата дефинира праговете за определяне на кои дружества попадат под Директивата за ЕРС и кои – не. Понятието “предприятие от мащаба на Общността” означава кое да е предприятие с най-малко 1000 работници в страна-членка и най-малко 150 работници във всяка от поне две страни-членки. За целите на настоящето пресмятане тези 150 работници могат да работят в повече от един завод на повече от едно място във въпросната страна. Предписаните прагове за размера на работната сила са основани на средния брой работници през последните две години. Включени са и работници на непълен работен ден, на пропорционална база.
Първоначално работниците от Обединеното кралство не бяха включени в изчисляването на тези прагове, защото Обединеното кралство бе решило да не участва в социалния протокол на Договора от Маастрихт, и като последствие, не прие Директивата. Директива 97/ 74/ EС от 15 декември 1997 бе приета при тази ситуация. От 15 януари 2000, когато транспонирането на Директивата влезе в сила, работниците от Обединеното кралство бяха включени в изчисляването на праговете.
Директивата за ЕРС важи за цялата Европейска икономическа област (EEA) която, освен страните-членки на ЕС, включва Норвегия, Лихтенщайн и Исландия.
Изтегли презентация "Информиране и консултиране на работниците и служителит"*.pdf
