Директивата 2002/14/ЕО на Европейския парламент и Съвета относно Установяване на обща рамка за информирането и консултирането на работниците и служителите от Европейската общност

В Директивата са отразени основни положения на общата рамка за начина на регулиране на отношенията по време на информирането и консултирането между менъджмента и представителите на работниците и служителите, респективно социалните партньори в лицето на работодателя и синдикалните организации. С Директивата се регламентират минималните изисквания относно правото на информиране и консултиране на работниците от Общността. Приложението на директивата не засяга специфичните разпоредби относно информирането и консултирането, уредени с други директиви - Директива 2001/23/ЕО, Директива 98/59/ЕО, Директива 94/45/ЕО и Директива 97/74/ЕО. С оглед заявения вече ангажимент в Националния план за възприемане достиженията на правото на Европейския Съюз (NPAA 2002) за приемане на изменения и допълнения на Кодекса на труда до края на 2003 г., България ще транспонира тази директива преди предвидения срок на директивата за държавите-членки - 23 март 2005 г.


Самата Директива е продукт на социалния диалог на европейско равнище, нейното приемане е в резултат на консултации с европейските работодателски (UNICE и CEEP) и синдикални организации (ETUC) относно “възможното направление на действие на общността относно информацията и консултацията на работниците и служителите в предприятията от общността”. Европейската комисия не само се е консултирала със социалните партньори по въпроси, които касаят взаимоотношения помежду им, но и е отчела тяхните становища, мнения и препоръки, което е заслужаващ адмирации принцип, който за съжаление не се спазва стриктно в България. Съобразно дефинициите в Директивата:

Информация означава прехвърляне на данни от работодателя на представителите на работниците и служителите, за да им се даде възможност да се запознаят със същността й и да я разберат;

Консултация означава обмяна на мнения и установяване на диалог между представители на работниците и служителите, и работодателя.

В Директивата са отразени основни положения на общата рамка за начина на регулиране на отношенията по време на информирането и консултирането между менъджмента и представителите на работниците и служителите, респективно социалните партньори в лицето на работодателя и синдикалните организации. С Директивата се регламентират минималните изисквания относно правото на информиране и консултиране на работниците от Общността. Приложението на директивата не засяга специфичните разпоредби относно информирането и консултирането, уредени с други директиви - Директива 2001/23/ЕО, Директива 98/59/ЕО, Директива 94/45/ЕО и Директива 97/74/ЕО. С оглед заявения вече ангажимент в Националния план за възприемане достиженията на правото на Европейския Съюз (NPAA 2002) за приемане на изменения и допълнения на Кодекса на труда до края на 2003 г., България ще транспонира тази директива преди предвидения срок на директивата за държавите-членки - 23 март 2005 г.

Самата Директива е продукт на социалния диалог на европейско равнище, нейното приемане е в резултат на консултации с европейските работодателски (UNICE и CEEP) и синдикални организации (ETUC) относно “възможното направление на действие на общността относно информацията и консултацията на работниците и служителите в предприятията от общността”. Европейската комисия не само се е консултирала със социалните партньори по въпроси, които касаят взаимоотношения помежду им, но и е отчела тяхните становища, мнения и препоръки, което е заслужаващ адмирации принцип, който за съжаление не се спазва стриктно в България. Съобразно дефинициите в Директивата:

Информация означава прехвърляне на данни от работодателя на представителите на работниците и служителите, за да им се даде възможност да се запознаят със същността й и да я разберат;

Консултация означава обмяна на мнения и установяване на диалог между представители на работниците и служителите, и работодателя.

Общите рамки на системата за информация и консултация определят структурата, обхвата и приложното поле, както и начина за реализация на процедурите за информиране и консултиране, които следва да се осъществяват на подходящо равнище на представителност. Формите, начините и механизмите за участие на работниците и служителите и техните представители в процедурите по информиране и консултиране, както и в управлението на предприятията и организациите не следва да бъдат в противоречие с икономическия интерес и ефективното управление, но също така трябва да съответстват на защитата на социалните и трудови интереси на работниците и служителите при функционирането на предприятията и организациите. Директивата изисква въвеждане в националните законодателства на административни и съдебни процедури в случайте, когато работодателят изисква поверителност на предоставената информация. Информацията и консултациите предполагат едновременно права и задължения и за двете страни - менъджмънта и работниците и служителите на ниво предприятия или организации.

Споразумение е основният резултат от осъществяването на процедури за информиране и консултиране. Директивата съчетава императивни и диспозитивни норми, касаещи възможността за постигане на споразумение по бъдещото и вероятно развитие на дейностите на предприятието или организацията и икономическата обстановка, като особен акцент се поставя върху заетостта. Процесът на информиране и консултиране се поставя в зависимост от необходимостта от взимане на решения, които касаят съществени промени в организацията на работа или договорните отношения. Процедура е насочена с оглед да се постигне споразумение за решенията в обхвата на действията на работодателя като резултат от ефективен социален диалог.

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ОПИТ

Социалният диалог в повечето от страните от Европейския съюз под формата на информиране и консултиране на работниците и служителите на микроравнище (в предприятия) е правно регламентирана практика. Колективното трудово договаряне е основен механизъм за социален диалог между работодатели и синдикати. Съществуват няколко модела на участие на работници и служители в управлението, които действат в зависимост от правните уредби, структурата на икономиката, системите на управление на предприятията, синдикалното движение, силата на традициите, състоянието и институционализирането на индустриалните отношения и социалния диалог.

Характерно за системите за информиране и консултиране, действащи паралелно или свързано с процеса на колективно трудово договаряне, е че освен правото на информиране и консултиране, работниците и служителите в предприятията и фирмите, чрез техните избрани представители, имат право и на съвместно вземане на решения с мениджмънта, достигащо в няоки случаи до представителство в управителните органи на фирмата. Направленията, в които представителите на работниците и служителите упражняват правата си по участие са: решенията по политиката на общото развитие на фирмата; решения от финансово-икономически характер; решения с технологически характер; решения, свързани с проблемите на заетостта и социални въпроси.